Shay Jennings

►Shay Jennings
►20
►Cannibal
►Amber Heard
►Характер:
Тя е от хората, заради които светът прогресира. Тя е от тези, заради които той винаги се изправя на крака. Тя е тази, около която хората се събират, когато са безпомощни. Тя е тази, която винаги има решение. Тя е лидер.  Това, с което най-силно привлича, е страстта за живот, която така и никога не секва, каквото и да се случи. Енергията и е неизчерпаема. След всеки удар тя се изправя. И продължава. Може сама да си свърши всякаква работа, даже според нея това е най-сигурният начин работата да бъде свършена. Тя събира в краката си всички мъже в радиус от сто километра, а сърцето й копнее за единствения, когото не може да завладее. Своенравна, но и бързо приспособяваща се, тя се опълчва срещу условностите, сама се изправя срещу настъпващата армия и дори може да застреля човек, ако той застрашава онези, които обича. Тя е съвършената жена -пърхаща с мигли кокетка, но същевременно способна да поеме и мъжката работа, когато мъжете липсват.  Тя може да се разпорежда собственически с вас, но няма да допусне вие да сторите същото с нея. У нея има странна смесица от дълбока страст и нежна мечтателност. Тя е непоправим оптимист, понякога дори до глупост. Често се забърква в оплетени ситуации, но не признава грешките си. На думи е готова да го стори, ала по характер е вироглава.
▶Външен вид:
Тя има особена красота – нежна е, прилича на порцеланова кукла, с много бяла кожа и прецизно изваяно лице. Очите и са небесно сини. Те могат да бъдат топли и приканващи и в следващия момент пронизващи и вледеняващи. Стройна и изящна фигура с правилни пропорции. Благодарение на леко отпуснатите рамене и правия гръб походката и придобива красива горда осанка.
►История:
Мрак.
Мракът я беше обгърнал в нежната си прегръдка и отказваше да я пусне. Тя беше като негов затворник, но пък за сметк на това той беше единственото нещо, което можеше да я успокои. Мракът й доставяше удоволствието, което светлината не можеше.
Шей беше изгубила представа за времето. Не знаеше кой ден от седмицата е. Не знаеше точната дата, а дори не беше сигурна и колко часа е. Но имаше друго, което знаеше. Умираше от глад. Умираше от глад за човешка плът и кръв. И макар да съжаляваше, че се беше превърнала в такова чудовище, на Дженингс й харесваше. Харесваше й удоволствието от това да гледа изкривените от ужас лица на жертвите си. Преди не беше такава.
***
Шестнадесетгодишата тийнейджърка беше отишла на купон заради приятелката си, но бързо след това беше зарязана. Не говореше с никой. Беше смотлата с очилата, която никой не отразяваше. Тя беше никой сред всички или поне така си мислеше, докато той не се появи от нищото. Мъж с черна гарванова коса и сиви, излъчващи тайнственост, строгост и похот очи. Без да казва нищо той грабна момичето за китката и я поведе нагоре по стълбите. Завлече я в една от стаите и заключи вратата.


- Разкарай се от мен! - извика блондинката и зашлеви шамар на мъжа срещу нея. Но гримасата му така и не се промени, дори можеше да се закълне, че дори стана още по-доволен от това нейно действие.
- Скъпа, не се пали толкова много. Възбуждащо е. - ръката му погали нежно лицето и допря устни до нейните, но не я целуна. Единственото, което искаше е да я разсее, докато не разкъса дрехите й и не я остави да трепери пред него само по бельо. Бельо, което щеше да бъде премахнато съвсем скоро.
Само в какъв извратен свят живееше. Не можеше да живее спокойно. Сякаш винаги беше магнит за неприятности. Сякаш нейната съдба беше да се забърква в неприятности и винаги да си пати от тях, но да няма кой да я спаси. Сам-самичка срещу целия свят.
Момичето се беше свило на топка и не знаеше какво да прави. Не знаеше на къде да поеме. Не знаеше какво щеше да се случи с нея, но и цялата смелост, която притежаваше, сякаш се изпари веднага след като дрехите й бяха разпръснати на парченца по земята.
Изплашеният й поглед шареше наоколо. Търсеше някакъв знак за нейното спасение, но такъв не намираше. Вълна на хлад я обгръщаше когато погледнеше към него. Когато той "неволно" я докосваше, за да проучи реакцията й, но тя стискаше зъби и не оставаше сълзите да се стекат по сълзите й.
- Никой друг, освен мен няма да те види тук, малката. - тялото му започна да притиска нейното, а ръцете му се плъзгаха по нейните, докато не хвана китките й. Притисна я до стената и я погледна право в очите, но погледът му не се застоя за дълго време там. Мъжът облиза устни и се спусна към малкото си приключение. Устните му докоснаха врата й. Кожата й беше топла, мека и приятна на допир.

Добре дошла! :3