Night club "Off to the races"

Поредната вечер, в която Алекс бе излязъл безцелно по улиците. Остави се на мислите си, а краката му сами го отведоха в този претъпкан с танцуващи и пияни хора бар. Почти не се опитваше да се скрие и не пазеше тайната си толкова ревностно.
Влизайки в заведението вълна от вибрации, шум и силна музика го обгърна и мислите му бяха заглушени от еднотипната хаос музика. Какво се бе случило с добрите стари рок барове?! Носталгията по старите времена бе изместена от вида на жените, които танцуваха доста провокативно под влинието на алкохола или нещо друго. Фениксът си запроправя път през тълпата, опитвайки се стигне до бара, за да се напие отново до припадък.
Облеклото му не бе от най-подходящите за такъв тип заведение, но на него не му пукаше особено. Кожено яке, кубинки и тениска с циничен надпис. Най-накрая седна на бара и се обърна с гръб към танцуващите. Бармана го изгледа подозрително и му кимна.
- Водка. Чиста. - Това бяха единствените думи на мъжа. Александър отпи голяма глътка от питието си и се потопи в обичайното си самосъжаление и гняв, изолирайки света около себе си. Не бе лесно да убиеш толкова много хора и след това да започнеш ,,на чисто". Мислите му се въртяха в един и същ порочен кръг, докато нещо не го изтъргна от тях. Приятен женски глас.
- Мястото свободно ли е ? - Беше мелодичен, плътен и разцепваше общата шумутевица, проправяйки си път през музиката и достигайки до ушите на мъжа. Той махна незаинтересувано с ръка в знак на съгласие и продължи да пие.

След кратката ми отбивка при шефчето за пореден отчет на дейността на ловците бях наградена с нов лов. Беше забавно как от лидер на екип за елиминиране и виден учен се превърнах в това. Но те сами си го просеха когато изложиха целия ми екип на мутиралите. И ето, че най-накрая дойдох до желаната дестинация. Беше малко по-шумно за моя вкус, но поне имаше много хора и работата щеше да е далеч по-лесна. Преди да влезна в тази ... дупка внимателно повдигнах яката на якето си, така че да закрива напълно тила ми. Не исках хората да виждат баркода на тила ми, нито пък кодовото ми име. Още повече, че това са спомени от предишния ми живот.
Внимателно влязох в това място и се огледах. Силна музика, танцуващи хора, нищо необичайно. Започнах да се разхождам докато накрая не стигнах бара. Попитах мъжът, който седеше на съседния стол, на този, който беше свободен и след като ми показа, че е свободен се настаних. Погледнах бармана и му посочих да се приближи. Поръчах си нещо, което така или иначе нямаше да пипна. Никога не пиех. Алкохола пречеше на преценките и мерника ми.
Щом поръчката ми дойде погледнах чашата. Прекрасна кехлибарена течност, което създаваше повече проблеми отколкото решаваше. Оставих чашата на леко разстояние от себе си. Бармана с ясно закъснение ми донесе и чаша вода, която все пак не ми причиняваше някакви проблеми. Отново се поогледах и само въздъхнах. Още нищо, а ако онова проклето старче ме беше пратило за зелен хайвер, е вече нямаше да е сред живите.
Докоснах чашата си и точно когато да я поохладя нещо не се получи. Погледнах леко учудено и се огледах. Единствения начин да стане това, е да съм в непосредствена близост до моя пълна противоположност от гледна точка на силите. Погледнах първо наляво, но там нямаше никой, а после и на дясно. И ти да видиш. Пънкаря, който явно нямаше желание за живот. Въздъхнах и се доближих до него.
-Извинете, но ще имате ли желание тази вечер да се преструвате на мой придружител?
Един бог знае какви щуротии можех да кажа, само и само да го разпитам за това, как е станал такъв.

След поредната чаша изпита до капка Алексаднър си поръча нова и продължи да пие. Не помнеше родителите си, бе убил ,,приемните" си такива от омраза към ,,баща" си. Бе опожарил мястото и бе избягал едва на 16. Крадеше и работеше сезонно, докато не смени самоличността си, а домът му бе останал на много мили за него и само горчивият спомен от онази адска ферма бе останал в съзнанието му и го преследваше неумолимо през годините. Чудеше се още колко време щеше да му остане преди да го хванат и да се опитат да го ,,поправят". Той знаеше какво се случва с всички мутанти като него в онази прокълната сграда. Погледа му галеше нежно ръба на чашата, единственото, което обичаше в сегашния си живот. Дарбата му, ако можеше да се нарече такава го караше да се вбесява и често излизаше извън контрол. Силните вибрация караха главата му да пулсира, но отново бяха разцепени от мелодичния глас на дамата до него. Макар неугледния вид на мъжа да говореше за човек, който е антисоциален, феникса можеше да различи красива жена от останалите боклуци, които се навъртаха около него. Обърна глава към нея и изпи на екс поредната чаша водка. Поръча си нова и обърна цялото си внимание към жената.
- Не съм най-приятна компания, за жена като вас. - Гласът му бе нисък и доста мелодичен. - Сигурен съм, че тук има доста мъжа, които не биха ви отказали. - Изкушаващо предложение, но Алекс бе свикнал да се пази от хората, най-вече от жените. Голяма част бяха ловци и се опитваха да го примамят в Института. Уви красавиците завършваха мъртви. Щеше да бъде голяма загуба ако още една добре изглеждаше жена се присъедини към тях. Александър се усмихна едва забележимо. Дали обаче всяка една красавица бе агент?!

Все пак привлякох вниманието му, това беше добре за момента. Вече можех да го огледам по-внимателно. Всъщност беше сладък, колкото и странно да звучи това, от създание като мен. Точно така, отдавна не мисля за себе си, като за човек. А доказателството са хилядите експерименти, който приложих на самата себе си.
Внимателно се усмихнах и сложих ръката си върху неговата. Беше напрегнат. Видимо ядосан и незнайно за мен вбесен. Поне можеше да усети, че съм по-студена на допир от обикновен човек.
-По-добре ограничете алкохола. Той само ще ви пречи когато трябва да бягате.
Огледах се за пореден път и видях познато лице. Едно от онези .. обучаващи се ловци, е сигурно сега не е вече обучаващ се, но знам ли.
-Моля изчакайте ме.
Изправих се и отидох до момчето. Без да се крия или да се вайкам застанах пред него и му помахах, а на лицето му се появи физиономия граничеща с тази, която правиш, когато видиш най-страшния си кошмар. Хванах го за гърлото с лявата си ръка и преди да е реагирал забих нож в сънната артерия. Обърнах се и го завлякох в тоалетната, а после се върнах при новата дружка.
-Е един проблем по-малко. Както и да е. Приятно ми е да се запознаем Александра на вашите услуги.

Действията, които се развика накара мъжа да изтрезнее бързо. Той бе саимият материализиран огън в човешки образ нали. Загря се достатъчно, че алкохолът просто се изпари и се огледа. Спомни си че за съжаление нямаше как забавлението да е задълго. Отново щеше да се наложи да се бие или да бяга, защото тя нямаше да е сама. Не знаеше защо уби момчето, но всяка една фибра на тялото му и всички инстинкти придобити през годините да му крещят да се махне от тук. Той само плати на бармана и остана на мястото си.
- Гледай си работата.  - Изръмжа му той и мъжа се отдръпна от него, занимавайки се с поръчките на клиентите.
Александър обмисляше ходовете си по-нататък и се опита да си спомня място през, което беше минал, за да може да я убие или да се защити без свидетели, защото това би привлякло още агенти и тогава му беше спукана работата. Той знаеше какво се случва с такива като него в Института. Уви преди да успее да измисли нещо подходящо жената се бе завърнала и подаваше вече ръка към него като се представяше.
- Александър. - Усмихна се нервно той. Високата температура на ръцете му не попречи на жената и тя не даде израз на това, че е пари.Това беше напълно нормално сама тя бе ледено студена. Вече феникса бе наясно какво стоеше срещу него. Реши да говори направо, защото ако не бе агент тогава какво искаше от него. - Какво искаш от мен сянко ? - Гласът му отбранителен, притеснен и агресивен. Ако можеше дори пламъци биха заиграли в сините му очи.Но уви все още не умееше това ако бе възможно.

Поех си дълбоко въздух и се загледах в бутилките на бара. Поне не тръгна срещу мен с пламтящи ръце, което беше добре като начало. Всъщност беше интересно зряла постъпка и първата такава. Бях свикнала да бъде промушвана с ножове, заради опитите ми да лиша човечеството на мои бивши ученици.
-От вас господин Александър .. само да разбера от колкото време сте пламтяща птичка?
Преди да продължа извадих парче хартия от вътрешния джоб на якето си и го отвори. След което извадих и мобилния си и набрах номера на листа. Разговора продължи точно две секунди. Колкото да кажа "Готово" и да затворя. Сега пак върнах вниманието сина горелката.
-И не се палете толкова. Във вашето състояние това може да доведе до доста проблеми. И ако не ми се доверявате, което ще е много умно решение ви предлагам да напуснем това място и да отидем някъде, където дори и да ме убиете никой няма да разбере. Разбира се ако няма да направя нищо, за да се защитя. Съгласен ли сте?
Това беше забавно да се говори с него. И напълно бях сериозна в изказването си. Нямаше дори да си мръдна пръста ако решеше да ме изпепели. Не че щеше да успее де.

Александър въздъхна и не отговори. Обмисляше трескаво предложението. Можеше да го заведе право в ръцете на ловците, можеше да е засада или чист опит за убийство. Погледна я и се изправи. Бе доста по-висок от нея. Умът му работеше на бързи обороти. Ако не приемеше трябваше да се бият тук, ако приемеше можеше да умре навсякъде другаде. Нямаше приятели, познати. Не беше дори в някаква групичка на феникси макар, че имаше доста такива. Беше сам и нямаше кой да му помогне, не че това му е пречило през годините битки и борба за оцелевяне. Тя нямаше да е нещо по-различно и преди се бе изправял пред такива същества, винаги неуспешен в опитите за убийството им, но ги омаломощаваше колкото да избяга.
- Добре, но аз ще избера мястото ок? Разчитам на номерца за засада. Алекс...-произнесе името й бавно. Стоеше сладко-горчиво в устата му, и приятно галеше устните му. Подаде й ръка. - Не искам да те изгубя в тълпата. Особено след като и двамата сме опасни. Не искаме инцидент нали?! - Усмихна се безгрижно той. Вътрешно обаче под обвивката на непукизма инстинкта му за съхранение крещеше ,, ОПАСНОСТ". Всяка една частица от него искаше да избяга, но уви характера на феникса не бе от най-страхливите и още по-малко свързан с хубава жена не бе от най-срамежливите. Татуировките по ръцете му се разкриха: Предмети и хора обвити в пламъци, питици и животни също в пламъци. Да така бе, всичко в живота му се превръщаше в пепел. Той разрушаваше всичко по пътя си.
П.С. : Продължи го някъде другаде...btw яко съм изгубила форма xD