✘ I'm colder than this home, i'm meaner than my demons.

•Name:Matthew Westphall
•Age:22
•Group:White shadow
•Psychological evaluation:Antisocial (or dissocial) personality disorder is characterized by a pervasive pattern of disregard for, or violation of, the rights of others. There may be an impoverished moral sense or conscience and a history of crime, legal problems, and impulsive and aggressive behavior.
•Face Claim:Christopher Wood

Ти нямаш душа.Виж се.Изцяло погълнат от ненавистта и болката.Тези неща те мотивират.Кой се мотивира от такива чувства?Сърцето ти е деформирано и унищожено, смачкано.Не си способен да изпитваш обикновени емоции, защото те отдавна са удавени в твоя фонтан от злини, който представлява същността си.Искаш да те мразя?Да изпитвам страх от теб?Не ме е страх, нито те мразя.Съжалявам те.Съжалявам и онази душа, която ще се опита да види нещо истинско и струващо си в теб, защото ти имаш непохватните ръце на малко дете докато държи лесно чуплива играчка.Дори да не я убиеш, ще я смачкаш.Ще се изгавриш с нея и с душата ѝ, дори за първи път да си имал добри намерения.Ще я задушиш със силната прегръдка на черната си душа и ще я съсипеш, разкъсаш, оставяйки единствено малки, жалки късчета от нея.Съжалявам я.Съжалявам всеки, който сгреши и реши да се докосне до теб, защото ти си зараза.Болест, за която единствения лек е твоята смърт.Съжалявам те.Виж се.Ти нямаш душа.
Остави я да говори.Не я прекъсна нито веднъж, но за сметка на това замръзналите му очи не спираха да я гледат сякаш можеше да се нахрани със сълзите ѝ.Не трепна докато слушаше за своя образ през нейните очи.Обичаше да го прави.Да чува как изглежда в очите на другия, описано точно с толкова изчерпателни думи.Не, не му доставяше удоволствие.По-скоро се радваше, че изборът му бе непогрешим.Избираше ги точно такива, от каквито се нуждаеше.Тази, последната, бе попадение равняващо се на шестица от тотото.Джакпот.Може би му се искаше да я запази още малко, от чист егоизъм, но нямаше да го направи.Щеше да е снизходителен към нея, милостив.Не защото бе черта присъща на характера му, а защото тя го заслужаваше.Бе се осмелила да му каже всичко това в очите, въпреки че знаеше, че просто дразни убиеца.Заслужаваше уважение.И той ѝ го даде.
Не я прекъсна нито веднъж.Просто се взираше в безкрайните непресъхващи езера, каквито бяха очите ѝ и попиваше неприятното чувство, което пораждаха думите ѝ в душата му.Бяха истина, до последната сричка, но не това го притесняваше.Тя говореше в бъдеше за чистото и недокоснато момиче, което той щеше да унищожи, заради естеството на природата си.В бъдеще.Но какво, ако вече я бе открил?Или по-скоро тя него?Какво, ако бъдещето бе просто настоящето?
Отдръпна се от нея, ужасен от прозрението си.Очите му се присвиха леко, а ръцете му тихо изпукаха докато ги поставяше на раменете ѝ.Не я прекъсна нито веднъж.Мъртвите не биваха да се прекъсват.

-Have you really not cared about anyone?
-I guess I liked my brother, Joey.We played Dr. Mario together and he'd always win.Actually, one of my favorite memories is when I finally beat him.Of course, my favorite memory is when I finally beat him to death...You don't have to waste your energy trying to change me.If he taught me anything, it's that liking yourself is the most important thing.And I like me.

Пръстите му тихо и почти зловещо барабаняха по гладката повърхност на пианото.Имаше нещо толкова нередно и изкривено в начина, по който светлите му очи се взираха в далечината, упорито отказвайки да върнат вниманието си на малкия събеседник, който седеше със свито сърце не далеч от него, че дори и сляп човек би могъл да усети напрегнатата атмосфера.Не далеч от ръцете му бяха разпилени нотни листове, но Матю никога не ги поглеждаше.Щом веднъж бе погледнал към нещо, го запаметяваше и нямаше нужда от повторна подсказка.Малък, отклоняващ детайл от случката, целяща да даде поне бегло описание на мрачния мъж.
-Мат, моля те... - гласът ѝ трепна, заглъхвайки още по средата на изречението.Опитваше се да изглежда смела, надявайки се така да разчупи леда, който бе започнал да пропълзява навсякъде.Глупачка.Всички бяха толкова глупави, повърхностни.Лесни за манипулиране.Лесни за унищожение.Глупаци.
-Защо се молиш? - Най-накрая плашещо искрящите му очи се отместиха и изпитателно се впиха в нейните красиво зелени. - За да променя решението си?Да те пощадя?Да ти позволя да изживееш живота си, колкото и незначителен да е той?
За необикновено същество като нея, глупаво същество, което се бе отрекло от истинската си природа и бе пожелало да живее като нормален човек, окото ѝ не бе пригодено да улови бързите му и прецизни движения.Завъртя се с гръб към пианото, допирайки дланите си една в друга, а върховете на пръстите си към устните, създавайки добре планираната илюзия, че размишлява наистина задълбочено върху това, което бе изрекъл.Бе облечен изцяло в черно - нещо, което не бе нерядко срещано явление, след като животът му представляваше този нюанс.Бледата му и студена кожа го караше да изглежда толкова далечен и недосегаем, че нищо не би било в състояние да го направи по-мил и човечен.Черната му коса бе разпиляна небрежно, докарвайки му вид на обикновен младеж.Точно това лице заблуждаваше всички.Точно това лице бе последното нещо, което хиляди бяха видели преди да намерят смъртта си и всички си задаваха един и същи въпрос преди съдбоносния момент - Как нещо толкова красиво, може да е толкова покварено и разядено от злоба?
Остави я да стане и нерешително да се приближи до него, поставяйки малката си и нежна ръка на рамото му.Мъжът извърна поглед, поглеждайки пръстите ѝ.Може би това бе капката, която бе очаквал толкова дълго.Малко нежност от нея, която той да смачка мигновено.Рязко и грубо ръката му се впи в китката ѝ, извивайки я по-болезнен начин и въпреки, че тя не отрони и дума - бе свикнала той да ѝ посяга в изблиците си на ярост, очите ѝ плувнаха в сълзи, които тихо се застичаха по страните ѝ.Той се направи, че не ги вижда и се изправи, извисявайки се над тялото ѝ.Лицето му бе изгубило човечния си облик и сега бе изкривено в гримаса на чисто зло и нищо повече.Пръстите му продължаваха грубо да се впиват в ръката ѝ, докато я принуди да седне на мястото, където до преди секунда се бе намирал той.
-Господи, колко си наивна.Не мога да те оставя жива.Няма да те оставя жива.Знаеш прекалено много.Видя прекалено много.А аз не вярвам на тези от твоя вид.Бих казал, че съжалявам, че ще трябва да унищожа такова прекрасно лице, но...би било цинично, защото ще е лъжа.Може би просто не трябваше да се забъркваш с мен.Трябваше да ме оставиш да унищожа някой друг.Сега липсата ти на егоизъм ще е причината за смъртта ти.

• Does anyone know what we call someone who doesn't experience guilt?Sociopath.

добре дошъл. < 3