Домът на семейство Кюбе

by **D. Hart** Вто Юни 09, 2015 4:58 pm

Бавно отворих очи. Сивата светлина от прозореца доказваше, че слънцето е започнало да изгрява. Завъртях главата си на дясно и видях червените електронни цифри изобразяващи 04:58. След две минути щеше да звънне алармата ми, но нямах нужда от нея, за да се събудя. Бавно се изправих от леглото и закрачих към банята си. Лято, жега... обичах да спя само по бельо, за това и толкова лесно останах чисто гол. Дясната ми ръка обви пръсти около металното кранче и завъртя, а ледено студената вода обля тялото ми. Перфектният начин за разсънване. Нямах нужда от кафе. Усещах как водата се стича по мен и премахва онова усещане за топлина и спокойствие, след сън. Щом приключих със сутрешните нужди се попих с меката хавлиена кърпа и застанах пред гардероба. Нахлузих си къси гащи, тениска на Аеросмит и обух маратонките си. Намерих плеъра си и го закачих за платът на дрехите си, но не намирах слушалките си. Започнах да търся, но не можех да ги намеря. Тогава реших. Ще взема тези на Тира. Излязох от стаята си и застанах пред нейната врата. Почуках тихо, но не получих отговор, за това я отворих бавно. Погледнах към леглото й и видях, че я няма. Свободна зона. Видях слушалките й на огледалото й, близко до гримовете й. Тихо и внимателно, като крадец се доближих и протягайки страхливо ръка ги взех. Щом не чух аларма или крясък тръгнах към изхода на тази "Тъмница". В съзнанието ми си въобразявах, че ще се появи някой дракон, който ще заговори и ще ми каже "Какво дириш в тези земи!", но когато се обърнах видях на прага на вратата едно дребно тяло, сините й очи гледаха право в моите, а по ядосаната физиономия разбрах, че тя не е много доволна от нахлуването в стаята й:
-Добро утро, Санторин! Може ли да ползвам слушалките ти? - опитах с учтивост. Дори и да ми каже не щях да ги взема и да отида да бягам сутрешният си крос. Разбира се трябваше първо да получа някакъв досаден отговор, на който да се опъна и да намеря пролука между вратата й тялото й и да избягам от тук. Сега си знаех нещо... предпочитам да се бях разправял с дракона, от колкото с нея. Не знам защо, но знаех, че сега имах по-малък шанс да изляза жив от тук...

by **Santorin** Вто Юни 09, 2015 5:52 pm

Нещата не вървяха на добре. Бях взела 16 часова смяна и вече напрежението беше започнало да оказва ефект върху тялото ми. Стисках кафето в ръката ми толкова здраво , че картонената чашка вече беше започнала да се предава. След дълга, уморителна и изтощаваща смяна , исках просто да се метна на леглото ми и да се наспя , докато дойде ред на другата ми смяна. Какво да ви кажа - обичам живота си.
Но , разбира се, както във всяка приказка , някой ми ядеше от бонбонената къщичка. И този който ядеше от нея много добре знаеше че влиза в бърлогата на вещица. Прибира се безпомощното момиче от работа и какво да завари - крадец! Крадец ви казвам! Отмъкващ най-ценното от стаята ми! Е, първо ... Може и да не е крадец. Брат ми е. Малко послъгах. Чакай,той не ми е и брат. И за това излъгах. И ... слушалките едва ли спадаха като най-ценното нещо в стаята ми . А най-голямата лъжа тук ? Хич не бях толкова безпомощна.
- Като те гледам как си ги помъкнал , не мисля че ти трябва разрешение.
Облегнах се на рамката на вратата и препречих пътя на Дани за бягство. Е,винаги можеше да се метне от прозореца. И... Като ми познаваше нрава едва ли не го беше обмислил до момента.
- Тиии ... За лична собственост да си чувал?
Отпих демонстративно от кафето и се загледах в сините му очи въпросително. Многото стрес и умората ми оказваха влияние. Все още не го бях убила.Изненадвах и себе си , но нямаше нищо лошо да си поиграя с храната преди да я изям.

by **D. Hart** Вто Юни 09, 2015 6:19 pm

Стоях и я гледах, като очаквах да ме ритне, да ме удари и да си вземе слушалките, но явно й имаше нещо. Опитвах се да не отделям поглед от нея. Не защото я намирах за привлекателна.. е добре де беше адски секси, но се водеше, че ми е сестра. Не точно... доведена сестра. А защо не отделях поглед ли... защото може би щом го върнех обратно на нея ръцете й щяха да са около вратът ми, или щеше да стърчи нож някъде от мен и да кървя, или просто щеше да ме фрасне и да ме завлече в някоя стая, а после да ме измъчва там. Изгоних тези мисли от главата си. Чудех се какво да й кажа, но едва ли щеше да ме слуша, а тези нейни кървясъли очи ме измъчваха. За бога.. защо изглеждаше толкова страшна в момента:
-Ъм-м-м-м. Така де. И без това ти няма да тренираш в момента и едва ли ще ти трябва музика, а ако искаш мога да дойда да ти пея на уше! - не знам защо от вътре ми идваше да я дразня, а знаех много добре какво обича да слуша. За това запях песен, противоположна на тази. Знаех колко много мрази тази песен:
"I'm gonna swing from the chandelier, from the chandelier
I'm gonna live like tomorrow doesn't exist
Like it doesn't exist
I'm gonna fly like a bird through the night, feel my tears as they dry
I'm gonna swing from the chandelier, from the chandelier"
- добре.. не можах да довърша целият куплет, защото трябваше да направя крачка назад, дори две. Знаех, че ще ме погне. Проблема й беше, че умората не й позволяваше да има бързина и рефлекси, а кафето в ръцете й пречеше на атаката. По-скоро не пречеше. Можеше да го излее в лицето ми и да ме повали на земята без проблем. За това направих едва-две крачки назад и застанах в защитна позиция. Ако решеше да ме залее с горещата течност щях да се прикрия с ръце. Разбира се после щяхме започнем да се бием. Никога не съм я удрял със сила до сега, но много обичах да я щипя. Тя сякаш ненавиждаше това, а боже... как хапеше! Мразех, когато ме захапе и не пуска. Не само, че болката беше ужасна, но след това ти оставяше рана, за да ти напомня да не се заяждаш с нея. Нали се сещате как по детските филмчета тореадорите дразнят биковете и очите им стават едни червени, а от носа им изскача пушек. Еми... в момента виждах подобна картинка, а това не беше.. добре:
-Добре де... обещавам, че няма да пея. Просто ме остави да изляза и отивам да си тренирам, а след час слушалките ти ще бъдат където ги намерих. - Показвах белият флаг. Не се предавах просто се опитвах да избягам от поразията, която замесих. Чаках да видя реакцията й и се чувствах, като мишка в капан. Нали се сещате. Аз съм мишката, а тя е злобното дете, което ще си играе с мен, докато не мога да изляза от клетката си. Не сериозно... тя не е това, което изглежда! Никой не знаеше, когато е ядосана какво може да стане. Имам си белези от нея, но онзи на рамото ми е най-омразният! Никога няма да забравя как просто заби ножа си в кожата ми и се изсмя, като заподскача в другата посока, все едно просто ми е зашлевила шамар. Разбира се зарасна бързо и не беше засегнала нищо, защото е добре тренирана, но мамка му... болеше!

by **Santorin** Вто Юни 09, 2015 9:23 pm

Ето истината в случая. Шансовете ни в случая не бяха равностойни и той го знаеше. Виждах го в очите му - желанието да избегне конфронтацията с мен. Но днес не бях в настроение да го смажа. Плюс това Дани не беше въоръжен , а аз още бях с двата "Глог"-а в кобурите на гърба си. И най-важното в случай - държах кафе в ръката си . Това всъщност беше най-опасното нещо в стаята за момента ...
Погледнах топлата напитка в ръката си и погледа ми мина през мъжа пред мен за момент. След 16 часова смяна нямах нужната енергия за предстоящата битка със брат ми. И въпреки че бях крайно агресивна и готова за битка личност, мисля че в случая конфронтацията беше излишна.Да, и аз можех да си вземам почивки от време на време. Обичах да убивам хора, но и убийците си имат почивни дни. Какво си мислите че сме машини ли?
Минах покрай крайно потресеният си доведен брат и откопчах кобура от гърба си с една ръка. В другата още стисках кафето , все едно беше светена вода. Пистолетите тупнаха със глух звук на килима. Бях ли пуснала предпазителите? Май не. Можех да ни убия и двамата. Ем.. Кот` такова.
- Един час. Да са на масата. Иначе мреш . К?
Размах му кафето пред носа все едно беше най-голямото проклятие което можеше да се изсипе върху него като гнева Божи , ако не се вслуша в думите ми. И щеше да му се изсипе, но щеше да е черно и най-вероятно произведено в Бразилия.
- И го разкарай тоя смотан плейър , вземи моя. Няма не.
С бързо движение на ръката, почти грациозно му взех неговият плейър и го метнах на леглото си. Дани знаеше че е пълна лудост да се опита да го вземе и нямаше да има друг избор освен да вземе моят. Да се научи да не ми пее за някакви полилей , че да не го обеся на някой.
Бях наблъскала плейърът си с песни на Nightcore и не знаех дали ще му се харесат , но това беше наказанието му и той мъжки трябваше да го изтърпи. Взех една кърпа и се запътих към банята, слагайки край на този разговор. След час щях да съм в страната на сънищата.

by **D. Hart** Вто Юни 09, 2015 9:46 pm

Всичко мина по мед и масло или по-скоро нищо не мина по мед и масло, защото нищо не се случи. След кратките й заплахи взех плейъра й и я погледнах, докато влизаше в банята. Някак си беше едновременно сладка.. и едновременно моя сестра. Поставих слушалките и пуснах първата песен, която беше в него. Чух бързият надъхващ звук на Angel with a shotgun, която беше в Nightcore вариант. Не беше мой стил, но щях да го изтърпя. Слязох тихо по стълбите и излязох през входната врата. Започнах с бавен и спокоен джогинг, който все по-бързо и по-бързо се превръщаше в спринт. Движех се в ритъма на песните на Тира. Разбира се тази, която чух и задължително щях да сложа на моето устройство беше "Everybody loves me". Обожавах оригинала, но и тази не беше за изпускане. След третата обиколка на квартала и след като целият бях покрит в пот спрях пред къщата ни. Часът беше около шест и половина. Закъснявах с петнадесет минути, защото имах малък спор със сестричката, но просто нямаше да закусвам преди смяната ми. Погледнах си часовника и рязко се затичах към къщата. Вече всички бяха будни, а аз от вратата полетях по стълбите нагоре. Влязох рязко в стаята й и се хвърлих напред, като се приземих на пода, а ръката ми стърчеше пред тялото все едно съм супермен. Поех си дълбоко въздух, целият покрит в пот и бавно се изправих в седнало положение. Повдигнах тениската си, за да се избърша за пореден път и я погледнах. Тя стоеше пред мен и ме гледаше. Явно не разбираше какво става:
-Петдесет.... и.... девет.... минути.... и.... четиридесет.... секунди! - изрекох дума по дума, защото си поемах глътка въздух между всяка:
-Подраних! - слушалките й стояха на мястото, от което ги бях взел, а аз бавно се изправих. Усмихнах се на сестра си и й казах:
-Та... отивам да си взема душ и отивам да си карам смяната. И впрочем... яка музика. - Оставих плеъра й до слушалките и тръгнах към вратата, като започнах да се събличам още от тук. Свалих тениската си и я поставих на рамото си:
-Приятни кошмари, Санторин - крачех по коридора, когато видях баща ми да излиза от стаята на родителите ни. По-точно на родителите й. Той ме видя от къде идвам и ме изгледа със злобният поглед, като ме попита какво става, а аз с кратко и ясно изречение му обясних как тя ми е обслужила с музика, за да имам мотивация да тренирам. Кимна ми и тръгна към стаята й. Явно щеше да я разпита за мисията й. Щом влязох в моята стая оставих вратата леко отворена. Не изпитвах никакъв страх от това, че някой ще дойде тук, защото се намираше в края на коридора и никой не ме посещаваше. Щом се съблякох взех кърпата си и се върнах под душа си, но този път водата беше топла и успокоителна. Щом премахнах всичката мръсотия от себе си спрях кранчето и чух стъпки в другата стая. Покрих тялото си с хавлиената кърпа или по-точно част от тялото си и щом излязох я видях:
-Тира? Защо не спиш? - дали се беше случило нещо по време на смяната й? За какво ли баща й я беше вдигнал от леглото. Изглеждаше толкова изтощена:
-И... какво правиш в стаята ми? - не знам дали тя някога беше влизала тук, но единственото, което се виждаше освен легло и гардероб бяха рафтовете с книги и затвореният лаптоп, който мигаше в тъмното. Пердетата бяха винаги спуснати и беше някак си мрачно. Имаше само един отворен прозорец и в момента той осветяваше не само сестра ми, но и гледката на мокрото ми тяло пред нея. Разрошената ми коса беше резултат от подсушаването й с кърпа. Стоях, замръзнал от срещата ни тук и просто чаках отговор от нея. Изпитвах някакво неприятно чувства в себе си, защото не знаех какво точно ще ми каже. Сякаш се страхувах, че ще е нещо лошо..

by **Santorin** Вто Юни 09, 2015 11:15 pm

Защо баща ми изпитваше всякакво удоволствие да отнема живеца в мен до последната молекула? Тъкмо очевидно лудият ми брат се беше завърнал от победоносният си крос (който сигурно беше първият в живота му) , и се беше вживял като Леонид от "300". Това ,разбира се, щеше да му струва живота , ако не си бях спряла ръката навреме. Но за нещастие му познах рошавата мутра. Ако не бях го познала , чиста работа - щях да си го убия , а той да се научи че не трябва да влиза в чуждите стаи. Веднъж се пробвах да убедя татко че е канибал и да му светя маслото , но не ми мина алибито.
Дани на страна , баща ми влезе в стаята ми с настроението на циганин при вида на сметка за ток. Очевидно нещо му беше объркало плановете. И да,защо не аз трябваше да стана , да се облека и да си замъкна дупето до стаята на Дан. И защо ? Защото баща ми ми УТРОЯВАШЕ смяната. Какви са тези смени? Нямах ли някакви ... Човешки права? Кодекс на труда? Социални осигуровки? Дали трябваше да си направя застраховка живот ? Все пак професията ми е рискова. Изритах ритуално баща ми от стаята и се облякох. Сигурно приличах на някоя вещица. Няма проблем - така се и чувствах. Навлякох една стара тениска и се запътих към стаята на Дан. Даже бях по шорти.
Влязох в килията , на която брат ми викаше стая и се огледах. Нищо. Нищо и половина. Какво правеше в тази стая? Поне лаптоп имаше , знам къде си гледаше гей порното. Чух как водата в банята се стича и през ума ми мина да му преровя шкафовете и да му открадна сигурно единственият чифт боксерки , но после се сетих ... Иу, боксерки.
Вратата на банята зад мен се отвори и видях как Дан излиза оттам. Не .. Не го бях виждала полугол. Тялото му не беше тялото на това дете което си спомнях. Трябваше ми .. Част от секундата да се върна към предишното си състояние , но определено в тялото на доведеният ми брат имаше .. Нещо. Някаква тръпка която пробегна през стомаха ми . За секунда, но я усетих. Газове? Сигурно.
- Значи, слушай какво. Баща ми беше в стаята ми и ми каза че хайката излиза без нас. Имат да .. Оф, кот` такова. Няма значение. Облечи се и те чакам в кухнята. Ние пазим.
Обърнах се и го оставих да си сложи единствения чифт боксерки,докато аз отивах да се отърва от тези газове.

by **D. Hart** Вто Юни 09, 2015 11:35 pm

Когато усетих студеният въздух.. и не, това не беше от климата в стаята ми, защото нито беше студено в къщата, нито беше зима.. беше си едно горещо лято. Изведнъж всичко се стопли. Тира беше излязла, а аз се чувствах... някак си по-добре, защото сините й очи не оглеждаха полуголото ми тяло. Изпитах една такава тръпка на.. хлад, когато тя ме видя, но сега всичко беше оукей! Щом прерових шкафа си взех един от чифтовете си боксерки и ги нахлузих. Обух си дънките, не знам защо, но сякаш с тях се чувствах най-свободно дори и да не бяха дреха, която е приятна за ловци. Навлякох си една тениска и скрих ножа и пистолета си. Огледах се в огледалото и закрачих към стъпалата. Щом слязох на първият етаж я видях. Беше се настанила на плота в кухнята и устата й беше пълна, като на катеричка. Бузите й подути, а тя дъвчеше нещо. Видях сандвича, който тя си беше направила или по-скоро половината, която беше останала от него. Да крадеш храна от Тира? Най-опасното нещо на света. Минах край нея и настаних тялото си пред нейното, смигнах й палаво и се отдръпнах, а в лявата ми ръка седеше чинията, в която се намираше остатъка от сандвича й. Дясната ми ръка го сграбчи и го натика в устата ми:
-М-м-м. 'ного е в'усно! - започнах да дъвча и оставих чинията до мивката, докато се тъпчех с нейната храна, като забелязах че тя слиза от плота. Забързах крачка и застанах от другата страна на плота, като се загледах в нея. След няколко други сдъвквания преглътнах и заговорих:
-Ей.. ей! Мир! Не знаеш, колко гладен бях от тази тренировка! Ако ме слушаш и бъдеш добро момиче няма да кажа на татко, че си поспала за няколко часа по време на смяната! Знам че умираш за сън! - планът ми не беше да я оставя да спи, а да си поиграя с тялото й, докато спи. Не.. не е това, което си мислите перверзници! Щях да и нарисувам мустаци с перманентен маркер. Щях да я омажа с паста за зъби. Да поставя ръцете й в топла вода и да я снимам подмокря късите си панталонки. Какво ли друго можех да измисля. За бога толкова пакости бяха в главата ми, но това да я поставя в някаква адски смешна поза щеше да е най-забавното. Чудех се, дали бълнува докато спи? Тогава видях, че тя закрачи, а аз започнах да правя същото, като обикаляхме в кръг, все едно сме в боксьорски ринг, а единственото нещо между нас беше плота в кухнята:
-Не ти ли харесва сделката? Ще се отпуснеш на мекия диван! Пистолета ти ще е до теб! - добре де.. това не е перфектна идея. Ако се събуди и пред лицето си види маркера и мен сигурно ще ме гръмне, но да.. щях да я обезвредя по някакъв начин:
-Хайде де, Санто... стига си се перкала и приеми сделката! - забелязах, че сега тя се намира от страната, където са кухненските ножове, а аз бях от страната с тиганите:
-Не-е-е! Не си го и помислях! - хванах един тиган готов за атаката й "Хвърляне на ножове", която беше много добра и се надявах металния предмет в ръката ми, чиято дръжка бях стиснал, да е тефлонов. Все пак по-здраво... не става за готвене, но става за защита от летящи ножове! Виждах, колко са кървясъли очите й и колко изморена изглежда с тези торбички под тях:
-Имаш нужда от сън... виж какъв добър брат съм и мисля за теб. Вместо да се тъпчеш просто ще се излегнеш и ще наняш! - изведнъж се спрях пред нея, посочих я с ръката си, която не държеше тиган и рязко изрекох:
-Знаеш ли какво! - но това не беше точно въпрос, дори и след това да получих любопитен поглед от нея, в очакване на отговор. Следващото ми действие беше просто да замахна небрежно с ръка във въздуха и да допълня:
-Нищо.. нищо - и осъзнах какво направих току що. Може би я ядосах още повече...

by **Santorin** Сря Юни 10, 2015 12:08 am

Един нож разцепи въздуха и разкъса ръкава на брат ми докато той се раздаваше като диригент на Софийската филхармония. Как ... посмя ... да ... Пред очите ми мина сцената на смърта на сандвича ми и сърцето ми се изпълни с такава безизмерна мъка , че даже и студент от УАСГ не можеше да намери правилните думи за да я опише. Видях как на забавен каданс този безгръбначен червей , наречен мой брат , взе мистър Сандвич от мен и той ме повика. Сандвича ми каза "МАМО" , а аз го оставих да умре ... Ще отмъстя за теб сине - и нека да се знае че Санторин Кюбе защитава всички сандвичи по света от гнусните ръчички на големите братя. Сандвича на страна, това беше невероятен дисреспект. Толкова голям че беше оставил петно върху мен, семейсвото ми ... Кравата ми. Не че имах такава, но ако някой ден си купя крава не искам тя да страда за мойте грешки.
- ТИ ... ГНУСНО ... ДОЛНО... ГНУСНО ... чакай,това вече го казах..
Замахнах да го замеря с ножа,но ... Той очакваше именно това. Нямаше да му доставя удоволствието да се брани . Исках да умре беззащитен , като горкият мистър Сандвич. Откъснах кабела на печката със ... Суперменските си сили и под прикритието на един нож успях да го метна като бола. Ха - ха . Дан тупна със грацията на зряла круша и за мое разочарование не успя да си счупи носа в плота. С бързината на дива котка отидох до него и го възседнах. Опрях ножа в гърлото му и с най-заплашителният си глас казах :
- Почвай да си вариш житото...

by **D. Hart** Сря Юни 10, 2015 12:30 am

Добре. Това беше изненадващо. Все едно бях на топ-а срещу Ренгар и аз трябваше да играя беззащитното, малко Гнарче! Е да, ама не! Тоя кабел ме препарира на земята, като главата ми се сближи с ръба на плота. Челото ми се целуна с мрамора, като отвори лека кървава рана. Добре, че нямаше никакви гравирани неща из къщата. Все пак не исках да приличам на Хари Потър. А да... знаете ли, защо Хари Потър има светкавица на челото? Еми не.. не защото си е ударил главата в кухненския плот...Защото го е блъснал Опел, когато е бил малък! За бога... какви мисли имах в главата си? Защо мислех за Опел блъскащ малък магьосник. Когато се осъзнах видях Тира пред мен и усетих ножа в гърлото ми. Тя ме беше възседнала и ми "вареше" житото. Трябваше да контра атакувам! Мисля че беше време за Мега Гнар:
-А-а-а не! Без такива трикове със скрити бомб он тераса! - какво да фък казах? Нещо ми се размъти главата:
-Така де.. без такива бомби със закъснители! - ръцете ми се озоваха на кръста на сестра ми и се опитах да я изместя от себе си, но се сетих за ножа до гърлото ми:
-Не ме карай да използвам груба сила! - тогава усетих топлата течност по челото си:
-И сериозно.. сцепи ми тиквата! - започнах да мърдам нервно под нея без да осъзнавам в каква близост са телата ни и как студеният метал одраска кожата ми. Отдръпнах се назад и отново усетих болка. Този път ударих главата си в едно от отворените чекмеджета. Едната ми ръка се озова на главата ми, като не само разрошваше косата ми, но и галеше мястото, което току що нацепих. Другата ми ръка се придвижи по тялото на сестра ми в опит да я отблъсна, но тогава чух странен звук от устните й. Нещо от рода на стон и щом се обърнах видях, че отново е ядосана, а пръстите се бяха обвили, около лявата й гърда:
-Ъм... а... - веднага преместих крайника си от там "Тя има гърди?" защо това беше първата мисъл в главата ми. Много добре знаех, че е момиче, но заради широките тениски, които носеше не бях осъзнавал, колко са.. пораснали... Чакай. На глас ли го изрекох? Дано не го бях казал на глас! Молех се да не съм го казал на глас. Какво беше това чувство в тялото ми. Стана ми топло. Недей! Не се събуждай, малък Данчо! Мисли си... за леля Гина! ДА!!! Леля Гина!! Леля Гина! Защо Тира ме гледа злобно:
-Беше инцидент... не исках.. не че... офф... нищо... - дано не ме убиеше. Не беше минал и час, от както сме заедно, а вече се чувствах, като Краля на грешките. Явно пет минути на едно място със сестра ми и край... Алелуя! Дже Дже... ще се мре!

by **Santorin** Сря Юни 10, 2015 12:51 am

Преди брат ми да успее да каже каквото и да е просто леко се повдигнах, изместих цялата си тежест на дясната си ръка и му набих един шамар със цялата сила която ми даваха силите ми на Хокаге ... Ъъъъ... Хънтър де. За толкова години усилен бодибилдинг и "Нацепин" успях да му завъртя плесница със средна сила 8,2 по скалата на Рихтер. Какъв беше тоя Рихтер и къде беше тая скала хич не знам. Образованието не беше сред силните страни на Ловците. Станах от него и го оставих да бере душа на пода в кухнята , с малко повече късмет вземе да пукне. Но като си знам късмета по всяка вероятност щеше да допълзи до тук по корем и да оцапа дивана на нашите с кръв.
Без да искам мислено се прехвърлих на момента когато ръката му случайно попадна върху гърдата ми. Чувството не беше лошо ... За първи път усетих колко е голяма и силна ръката му ... И това беше , време е да прекъснем рекламната пауза и да се върнем в настоящето . От кухнята чух пъшкане. Мамка му, май беше оживял...
- Данчо, бога на лотарията ...
Нямах желание да се разправям с него, защото хабях още повече енергия. В момента всички сигнални светлини в тялото ми светеха че Ред Бул-а е свършил и ми трябват нови крила ... Но нямаше как да стане. Трябваше да издържа смяната, най-вече защото проклетият сандвичоубиец щеше да се опита да открадне нещо друго. Например ... Кон. Знам ли защо кон. Давам просто примери, не ме съдете. Пуснах си телевизора и гласовете на геройте отекнаха из къщата . Я, дават "Хари Потър" Това ми напомня ...
- Ей,белязания! Пукна ли вече ?

by **D. Hart** Сря Юни 10, 2015 1:03 am

Нали знаете, как когато играете някой шуутър и нещо експлодира около вас как един свирещ звук остава в ушите ви. Общо взето ви заглушава и се чува само едно "Фиуууу!" Еми след този як шамар имах чувството, че съм оглушал с едното си ухо. За бога това си беше направо хибрид между ритник и шамар. Още се чудих дали тя ме зашлеви с ръка или с крак. Поклатих глава и се фокусирах. Още бях в кухнята:
-Ох... - явно това щеше да е първоначалният ми отговор, докато гледах как сестра ми крачи към хола. След може би минута осъзнах, че чувам гласове. О-о-о. Хари Потър:
-Ъ-ъ-ъ. Не съм бога на Лотарията! - изправих се и закрачих към хола. Показах се на вратата и допълних:
-Аз съм Диуто Жиуотно! - след това се скрих. Изтичах до банята на първият етаж. Извадих спирт и памук и започнах да промивам раната си, като не осъзнавах, че цапах не само лицето си, но и готината си тениска. Щом приключих с промивката си лепнах две лепенки под формата на "Х" и се ухилих:
-И съкровището - демек аз! - е отбелязано на картата с хикс! - след това усетих странната миризма. Бавно свалих парцала, който служеше за прикритие на тялото ми от кръста нагоре и го помирисах:
-Оффф.... - сгънах тениската си на топка и я оставих в коша за пране. Закрачих тихо и бавно и се надвесих над дивана, като видях Тира как се е излегнала и гледа Хари Потър. Провесих се още повече в опит да видя дали спи или не и не осъзнавах, че губя равновесие. Разбира се, ако в момента се случеше нещо и тялото ми полетеше надолу щях да се приземя точно върху нея. Надявах се този път самолета ми, да не кацне върху опасни зони от летището, защото може би този път щях да си тръгна с по-голяма авария. Тогава се замислих. Колко ли големи бяха гърдите й? Дали когато излизаше на лов ги обвива в бинт, за да са по-малки и да не и пречат? Или пък просто сега беше с някакви от онези неща в сутиена.. чорапи и други работи, но пък.. защо? Кого щеше да впечатлява в къщата? За бога.. защо мисля за гърдите на сестра си? Е тя не ми е сестра де, но... мамка му! Спри се! Опитах се да се разсея и не осъзнавах, че ако поседя още малко така ще умалея и ще си полетя надолу, а ако тя самата се надигнеше.. меи изненада.. среща на тялото ти с това на брат ти... Да де. Докато аз си мислех всичките глупости риска да се случи още една ставаше все по-голям и по-голям...

by **Santorin** Сря Юни 10, 2015 9:22 pm

- Виждам те полу-гола маймуно такава.
Брат ми, носещ интелект на средно интелигентен галош, беше забравил че повърхността на телевизора е огредлана и можех да му видя русата тиква навесена над мен. Значи мреше му се млад и зелен - без деца, без жена и без никой който за го погледне и да му вземе трупа от моргата. Защото аз нямаше да отида.
Вдигнах погледа си към него и видях хикса централно на челото му. Е,вярно е бях изморена , но това вече беше върха на всичко. Нямах сила даже да му се подигравам и избухнах в смях . Дълбок , поглъщащ и силен смях. Беше хубаво да отпусна малко от напрежението.
- Оф, много си зле човек.

by **D. Hart** Сря Юни 10, 2015 9:43 pm

Какво ми стана? Какво беше това усещане? Да не би да се чувствах... щастлив? Защо на лицето ми имаше идиотска усмивка? Дам.... заради нея. Сестра ми, това малко чудовище беше най-сладкото нещо, което бях виждал. В момента тя изглеждаше, като малко момиченце, което бих искал да погъделичкам. Ама чакай.. то нищо не ме спираше! Ръцете ми се протегнаха към нея и започнаха да я ръчкат, а пръстите ми да търсят слаби места на гъдел:
-На мене ли се хилиш бе? Сега ще видиш ти! - не знам защо го правех, но не усещах как губя равновесие или може би точно това, че тя се размърда и дори може би усещането за дърпане напред беше, защото ръката й ме издърпа и така тялото ми полетя през дивана. Приземих се върху Тира и не осъзнавах къде точно са ръцете, краката, главата.. общо взето кое къде се е приземило. Щом вдигнах поглед напред видях сестричката си, не че ми беше точно сестра.. беше си Тира, но сега изглеждаше различна и ведра:
-Е сега.. този хуук си беше направо от ЛЦС-а! - след тези думи се отдръпнах внимателно, като главата, която се беше приземила в областта на гърдите и стомаха се отдели от нея. Надвесих се над Тира и й казах:
-Сега... мисля, че ще е добре да те оставя да спиш и... полу голата маймуна да се заеме със смяната, че ако стане нещо... сещаш се баща ти как ще ме обезглави.. буквално! - изправих се от дивана и накрая реших да попитам:
-Нали не си наранена? К! Разбрах! - за последно я погледнах и тя видя леката усмивка на моето лице:
-Усмихвай се, Тира! Имаш много красива усмивка! - закрачих към коридора, за да взема оръжие от едно от скривалищата и да започна да обикалям из къщата, да проверявам през прозорците и за финал да заключа навсякъде. Чудех се дали тя щеше да се отпусне и да заспи или щеше да ми нарита задника за поредната близост на телата ни...

by **Santorin** Сря Юни 10, 2015 10:16 pm

- Оф, кот` такова бе човек ...
Дани вече прекаляваше. Искаше да му насиня и задните части ли? И там да си сложи една лепенка и да я носи с гордост. рекалено много слабости започнах да показвам пред него и сега ми се връщаше. Физически контакт. Този ходещ лемур реши че може да му докосва. Не знам как му хрумна тази нелепа и крайно опасна за живота му идея , но ако главата му беше по-близо до коляното ми щеше да умре в адски мъки. Реших да не се занимавам с бацили и да си легна да поспя. Знаех че няма да ме натопи, защото татко щеше да го сметне за проява на лош вкус. Не че татко имаше по-добър вкус де , да ми мъкне някакви като него в нас. Мрън, мрън , мрън ... Нямах сили даже и да си мрънкам наум. Легнах на дивана и се отпуснах. Тогава ... Усетих някакво парене по тялото ... Аууу, той ме беше одрал. Уф,гадино мръсна ...
- Гад долна.
Извиках по него и тупнах на възглавницата и заспах. Сигурно и захърках.

by **D. Hart** Сря Юни 10, 2015 10:37 pm

Направих една, две, три обиколки на къщата. Всички аларми бяха включени. Добре. Какво можех да правя. Беше ми адски скучно и чувах сестра ми как спи. Явно беше време да се позабавлявам. Надвесих се на рамката на вратата, като се виждаше главата ми. Заслушах се и чух едно ръмжене и нещо подобно на задушаване и подсвиркване. Дам. Тя хъркаше. Започнах да вървя на пръсти, като балеринка и застанах до дивана. Огледах я и помахах с ръка пред лицето й. Перфектно. Спеше. Ухилих се и бавно се отдръпнах, като се качих до стаята си. Взех маркер, паста за зъби и.. какво друго. Можех ли да използвам друго. Нем. Тръгнах надолу по коридора, като си мислех как ще напиша на единият и крак "Kick", а на другият "me!" и две стрелки нагоре. Щях да и нарисувам и мустак, но какъв... Хм.. Мустак като на Браум? И щях да и викам "К'во става, Бро!" или пък мустак на Дрейвън и да и повтарям "Дреееееееейвън", докато не се види в огледалото. А пастата за зъби? А да.. Щях да омажа връхчета на пръстите й и когато се почеше да се омаже цялата в бяло.. добре.. това не прозвуча добре в съзнанието ми, а камо ли ако го кажа на глас. И изведнъж, големият лош... брат се спря. Оставих маркера и пастата на рафта в коридора. Доближих се бавно и тихо до нея. Беше се свила на топка и изглеждаше толкова... сладка? За бога. Това беше последния път, в който я наричаш сладка! Добре де, мислиш, че е сладка! Отидох до стаята си, като взех нещото, което тя никога не би използвала. Този път не взех някакви неща за пакости, а завивката ми. Добре, че снощи си я бях изпрал. Нямаше да има наситен аромат на мен и... абе общо взето нямаше да се отврати толкова много. Просто една нощ съм се загъвал с нея. Поставих я върху нея, като я загънах и видях как изведнъж напрежението, което се виждаше в лицето й изчезна. Сега какво трябваше? Да я целуна по челото? Дали? А-а-а не! Без такива лигавщини! Отдръпнах се и взех помпата, която бях извадил от шкафа. Седнах на шкафчето за обувки, в коридора и загледах вратата. Замислих се "Не трябва ли да я мразя? Така де... тя ме мразеше... дали някоя е мислила за мен, като брат.. реален? Или въобще дали някога си е мислела, че НЕ би желала да ме убие?" Изпаднах в размисли и страсти над човечето в другата стая и не усетих, че съм подпрял собствената си муцуна на дулото на оръжието. Ако някой натиснеше спусъка новият цвят на стените нямаше да е прасковено, а щеше да е Мозъка на Дани. Явно наистина бях толкова тъп, за колкото тя ме мислеше, защото сам не можех да го осъзная...

by Sponsored content

Домът на семейство Кюбе

Домът на семейство Кюбе

Re: Домът на семейство Кюбе

Re: Домът на семейство Кюбе

Re: Домът на семейство Кюбе

Re: Домът на семейство Кюбе

Re: Домът на семейство Кюбе

Re: Домът на семейство Кюбе

Re: Домът на семейство Кюбе

Re: Домът на семейство Кюбе

Re: Домът на семейство Кюбе

Re: Домът на семейство Кюбе

Re: Домът на семейство Кюбе

Re: Домът на семейство Кюбе

Re: Домът на семейство Кюбе

Re: Домът на семейство Кюбе

Re: Домът на семейство Кюбе

Re: Домът на семейство Кюбе