D. Hart

Име: Danny Hart
Лик: Chris Pine
Години: 23
Вид: Ловец

История: Дани беше едно седемнадесет годишно хлапе. Ходеше на училище, като нормалните деца. Живееше в малка къща с майка си и баща си. Не познаваше родителите на баща си, а родителите на майка си бегло. Баба му беше починала преди две години, а дядо му беше починал през втората световна война. Сега малкият Дани се прибираше от училище. Поредният скучен и самотен ден. Нямаше приятели в училище и единственото, което правеше беше да учи. Късно вечер, след като слънцето залезеше първо се прибираше майка му, която беше учителка по Английсик, а след това и баща му, който работеше в строителна компания. Но днес... Днес деня беше различен. След вечеря Дани помагаше с чиниите на майка си, а баща му гледаше телевизия, когато тога изгасна. Боже, колко го беше страх от тъмното. Потърси фенерчето, което стоеше в шкафа под мивката, след това, като войник закрачи към килера, където имаше кутия със свещи. Застана пред голямата бяла врата и преглътна. Надяваше се да си носи памперса, защото това си беше истинско предизвикателство. Да влиза в килера, когато е пълна тъмница. Използва своят джедайски фенер, за да си освети и да изгони мрака пред себе си, когато намери кутията, но.... Но. Това беше просто началото на кошмара му. Щом излезе от килера страхът беше изчезнал, докато не видя майка си. Мъртвото й тяло падна на белият килим и го опръска с кръв. Ръцете му изтърваха дървената кутия и тя издрънча върху плочките в кухнята, а той започна да тича. За бога. Какви бяха тези хора в тъмното. Първото нещо, което направи беше да избяга при баща си и падна на колене до фотьойла му, но щом видя лицето му разбра, че е отишъл на най-грешното място. Пред него гледката показваше някакво чудовище, разкъсващо родителя му на парченца. Дани започна да се влачи по пода, докато гърба му не се облегна в студената стена. Видя как това грозно нещо се доближава до него и единствения начин да се предпази беше, като се прикри с ръце и тогава се чу. Оглушителният звук от изстрели. Погледна изплашено нагоре и видя как мозъка на чудовището пред него се пръсна, а след това проблясъците от изстрелите изчезнаха и всичко заглъхна. Имаше от онзи пищящ звук в ушите му, а някаква червена светлина играеше по него. Дишаше тежко, изплашено и не осъзнаваше какво става. Мозъка му беше напълно блокирал, докато не го видя. Лицето на мъж, което вдъхваше доверие. Той му говореше нещо, но Дани беше не само блокирал, но и отдалечен в един друг свят. Мъжа му подаде ръка и детето я пое, а това промени живота му завинаги....

Сейвър Кюбе беше този, който спаси Дани и го превърна в мъж. Не знаеше, че ще се случи толкова скоро, но трябваше. Той беше строг, но това се изискваше ако искаше да превърнеш някого в ловец. За един седемандесет годишен да възприемеш този човек би било странно. Все едно да заживееш с диктатор, който би оставил белези по тялото ти, ако не изпълняваш желанията му. Майка им беше мила и красива жена. Е.. в началото. Когато започнаха да го възпитават тя му налагаше задачи, който той изпълняваше с удоволствие, но ако се забавеше виждаше другата й страна. Виждаше онази страшна жена, която изглеждаше така все едно иска да те нарани, по много болезнен начин.
И ето я сестра му. Тира. Той беше готов да я приеме, като семейство, но тя не беше. Още от появата му той видя омразата в очите й. Тя не го харесваше, не го искаше и със сигурност нямаше желание да има друго дете в това семейство. Ако той решеше да каже нещо, тя го прекъсваше. Ако той решеше да направи нещо, тя се намесваше. С времето и тренировките той започна да обръща нещата. Преди беше слаб, но сега имаше не само физическа, но и психическа сила. Възмъжаваше пред очите й. Разбира се това не беше перфектното семейство, но ако искаше да оцелее беше точното. Хората от книгите, които беше прочел и филмите, които беше гледал бяха нормални, а тя. Тя сякаш не беше виждала друг свят освен този. Тя беше най-добрата във всичко тук. Можеше да го победи винаги, а това го дразнеше. Така и започна новият му живот. Не харесваше новото си семейство, но с времето свикваше с него.

Минаха шест години от тази случка и Дани живееше нов живот. Беше приет в семейство ловци, който го смятаха за свой син. Вече не беше самотен. Тира Кюбе. Тя беше нещо ново в живота му. Единственото, което правеха по цял ден беше да спорят и да спорят. Тя беше момичето на баща си - Сейвър. Тренирано и превърнато в ловец от малка, а Дани беше... е в началото беше едно малко хлапе, което нямаше грам мускул по тялото си, докато не се захвана с тренировки. Преди просто четеше, а сега вършеше няколко неща едновременно. Беше прочел всяка една книга за оръжия, беше прочел всяка една енциклопедия, всеки един дневник на ловец, който беше виждал, но това не го правеше достатъчно добър в практиката, ако не бяха тежките физически тренировки на "баща" му. По-скоро на бащата на Тира. Разбира се, когато се съберяха няколко семейства имаше и други деца. От онези, които се дразнеха и гледаха как да изпъкнат. Те измисляха прякори за всеки един, а на Дани викаха "Зубъра". Мразеше това и виждаше как всички му се смеят. Дори и... сестра му. Някак си двамата не се разбираха и не можеха да се понасят, но когато започнаха да се заяждат с нея, за това че няма прякор и всички й викат просто Тира реши да се намеси. "Санторини". Всички го изгледаха странно, защото никога не се беше обаждал "Санторин. Това е нейният прякор!" Когато се застъпи за нея му се стори, че видя лека усмивка.. може би това беше просто в главата му, но би се радвал, ако тя изпита удоволствие от защитата му. След като всички си тръгнаха и той помогна с раздигането на масата усети чуждо присъствие. Това беше Тира. Знаеше какво иска "Санторин е група острови в Гърция. Хората го наричат Тира. Така са кръстили и най-големият остров. Като теб!"